Хамлет Мхитарян
| Хамлет Мхитарян | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Прякор | Амо[1] | ||||||||
| Роден | Хамлет Апетнакович Мхитарян 14 септември 1962 г. | ||||||||
| Починал | 6 май 1996 г. Ереван, Армения | ||||||||
| Ръст | 177 cm | ||||||||
| Пост | крило/нападател | ||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
Хамлет Мхитарян (на арменски: Համլետ Մխիթարյան) е съветски и арменски футболист, нападател. Най-известен е като футболист на Арарат (Ереван) и е един от първите арменски футболисти, играли в Западна Европа. През 1994 г. записва два мача за арменския национален отбор. Баща е на Хенрих Мхитарян.
Клубна кариера
[редактиране | редактиране на кода]На 13-годишна възраст е забелязан от футболиста на Арарат Ашот Саакян и е привлечен в школата на тима. През 1980 г. става част от мъжкия тим. Под ръководството на Никита Симонян се превръща в основен играч и в първия мач на сезон 1984 г. вкарва 4 гола във вратата на Динамо (Москва) при победата с 5:2.[2] Впоследствие Хамлет оглавява атаката на тима и благодарение на силния си удар, комбиниран със скорост и техника, успява да стане сред претендентите за голмайстор на Висшата дивизия. Немалко попадения вкарва и от далечна дистанция, а партнорството му с Хорен Оганесян носи добри резултати на Арарат. В края на сезона 1984 г. остава на един гол от голмайсторския приз, който отива при Сергей Андреев. Мхитарян завършва сезона с 18 гола срещу 19 за Андреев. Въпреки това, Мхитарян е лидер по количество хеттрикове през сезон и получава наградата „Рицар на атаката“.
През сезон 1985 защитниците започват да играят по-силово срещу Мхитарян и той залага повече на техниката си, отколкото на единоборствата. Травмите и сменения стил на игра са причина Хамлет никога да не достигне резултатността си от 1984 г. и през сезон 1985 вкарва 10 попадения. През 1988 г. преминава във втородивизионния Котайк, като вкарва 18 гола в дебютния си сезона. През лятото на 1989 г. Котайк играе приятелски мачове във Франция, където Мхитарян е забелязан от отбора на арменската диаспора Валанс, който кани нападателя да се присъедини към тях.
Първоначално подписва с Валанс за 1 сезон, но след силни мачове контрактът му е удължен на 5 години. Мхитарян помага на тима да се класира в Лига 2 през зезон 1991/92. Във втория ешелон на френския футбол Мхитарян записва 33 мача и вкарва 2 гола. Общо за Валанс има 112 мача и 30 попадения. През сезон 1994/95 записва 2 срещи за тима на Арарат (Иси ле Мулино), но е принуден да прекрати кариерата си поради намерен мозъчен тумор. Умира на 2 май 1996 г.[3]
Национален отбор
[редактиране | редактиране на кода]Играе за юношеския и младежкия национален отбор на СССР.
Дебютира за националния отбор на Армения на 7 септември 1994 г. в мач с Белгия от квалификациите за Евро 1996, загубен с 0:2. Вторият му двубой е срещу Кипър, завършил 0:0.